Речник по гемология

цветни барокови перли, образувани от ядлив едночерупчест мекотел с черупка с форма на ухо, ценена заради многоцветното си седефено покритие. Те се срещат във водите на Америка, Нова Зеландия и Япония. Рядко са сфероидни, обикновено са сплескани и с форма на ухо или зъб

поглъщане (напр. на вещество) или приемане и натрупване на енергия от лъчиста енергия (напр. светлина)

моделът от тъмни вертикални линии, ивици или зони (широка абсорбция), който се наблюдава, когато светлината, преминала през или отразена от скъпоценен камък, се разложи на спектралните си компоненти и се изследва с уред като спектроскоп.

виж блясък

характерният синкаво-бял или млечен блясък (шилер) при лунен камък

когато преходният елемент присъства само като незначителен примес в материала на скъпоценния камък, материалът е алохроматичен (allo=друг; chroma=цвят)

общ термин, обикновено използван за наслагвания от скални отломки (алувиални наслаги), които са били пренесени от течаща вода и отложени в корита на потоци, реки, заливни тераси или дъна на езера.

виж некристален

виж двойно пречупващ

Законът на Архимед гласи, че когато едно тяло е потопено в течност, изтласкващата нагоре сила на течността върху тялото е равна на теглото на изместената течност. (Определянето на относителна плътност чрез метода на хидростатичното претегляне се основава на този принцип)

изкуствено създадени кристали, които нямат естествен аналог (напр. имитациите на диамант: стронциев титанат и YAG)

подобряването на външния вид на вещество чрез нагряване, оцветяване, нанасяне на покритие, импрегниране, облъчване или лазерно пробиване

всеки скъпоценен камък, съставен от две или повече части, които са били циментирани или споени заедно, за да образуват един камък

астеризмът е ефект на отражение, обикновено четири- или шестлъчев, от подредени влакна или влакнести кухини в камък, който е шлифован като кабошон с включения, ориентирани успоредно на равнината на рундиста

силно блещукащо отражение на светлината от пластинки или люспи на друг минерал, включен в камъка (напр., както се вижда при авантюриновото стъкло, авантюриновия кварц, авантюриновия фелдшпат (слънчев камък))

един от елементите на симетрия; оста на симетрия е въображаема линия през центъра на кристала, около която кристалът може да се върти така, че да показва един и същ изглед 2, 3, 4 или 6 пъти при едно пълно завъртане (т.е. подобна стена заема подобна позиция повече от веднъж при пълно завъртане)

наименование, прилагано за перли – както естествени, така и култивирани, блистерни или цистни,
които са с неправилна форма

базалтът, най-разпространената екструзивна магмена скала, е тъмна, финозърнеста скала, съставена основно от тъмен фелдшпат и пироксен (със или без оливин). Съществуват редица разновидности, които се класифицират в зависимост от вариациите в текстурата, структурата и минералния състав

в орторомбичната, моноклинната и триклинната система има три кристални оси с различна дължина. В повечето посоки се наблюдава двойно лъчепречупване, но има две оптични оси (посоки на единично лъчепречупване), които се различават по ориентация при всеки отделен вид скъпоценен камък. Минералите, принадлежащи към тези системи, са известни като двуосни. (В орторомбичната система оптичните оси са еднакво наклонени спрямо оста 'c' (главната вертикална ос), докато при моноклинната и триклинната няма пряка връзка с кристалните оси.)

(наричано още двойно лъчепречупване / DR) двулъчепречупване е величината на двойното лъчепречупване на анизотропен скъпоценен камък, изразена като разликата между показателите на пречупване при максимално разделяне

безядрени култивирани перли (често с овална или барокова форма в Япония), отглеждани край бреговете на езерото Бива в Япония. Перлите се отглеждат в големи сладководни миди чрез вмъкване на малки фрагменти от мантията в тялото на мидата

общ термин за дефект, който засяга повърхността на скъпоценен камък. Външният дефект обикновено се причинява от човешки действия, докато скъпоценният камък се шлифова или докато се носи в бижута. Драскотините, ямките и ожулванията са най-често срещаните видове външни дефекти

перли, които са покрити със седефен слой само от едната страна, израснал върху първоначален дразнител в контакт с черупката на мекотелото. Когато такива перли се извадят, зоната, която е била в контакт с черупката, е лишена от седеф. Поради това тази открита страна обикновено се заглажда и се скрива в обкова

брилянтността е общото количество вътрешно отразена светлина, което се връща към окото от скъпоценния камък. Алтернативно може да се изрази като яркостта (живота) на скъпоценния камък, определена от количеството светлина, отразено обратно към окото от задните фасети на камъка

крехкостта се определя като слабост в един скъпоценен камък, която въпреки неговата твърдост го прави податлив на лом, повреда (напр. термично обработен циркон)

виж ефект „котешко око“

един от елементите на симетрия; център на симетрия е налице, когато всяка стена на идеалния кристал е диаметрално противоположна на подобна стена от другата страна на кристала (т.е. всяка стена има друга стена, която е подобна, срещуположна и успоредна)

ефект на отражение от ориентирани успоредни влакнести включения или кухини (котешко око). Единичната ивица светлина се появява под прав ъгъл спрямо посоката на включенията и се вижда най-добре под един горен източник на светлина при камъни, които са шлифовани като кабошон

инструментът, състоящ се от комбинация от филтри, е конструиран така, че позволява само две тесни секции от спектъра да бъдат видими през него: наситено червено (около 690nm) и жълто-зелено (около 570nm). Той е полезен за показване на наличието на хром или кобалт в определени скъпоценни камъни, за откриване на (хромова) боя в камъни и за разграничаване на някои материали от скъпоценни камъни от техните често срещани имитации. Напомняне: Използвайте само като предупредителен знак. Доказателството зависи от други тестове

(оцветяващ агент). Частта от молекулата, която е отговорна за цвета на дадено съединение. Присъства като основна съставна част в химичния състав при идиохроматичните камъни или като случаен примес при алохроматичните камъни

термин, използван за описание на относителното отсъствие на вътрешни дефекти или нередности (включения) в скъпоценния камък. Определението може да бъде разширено, за да включи и повърхностни дефекти, когато се разглежда степента на чистота на камъка

приблизително успоредни цветни ивици, наблюдавани по повърхността на кристалите или във вътрешната структура на камъните (показателни за фазите на растеж, причинени от различия в наличните химични вещества, течности, температура, налягане и други фактори)

зрително възприятие за съставните части, на които може да се раздели бялата светлина (червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, виолетово), както и усещането за пурпурно, което не се среща в слънчевия спектър. Цветът се описва чрез нюанс, наситеност и тон. Основният цвят на един скъпоценен камък произлиза от светлината, на която се наблюдава, и се дължи на поглъщането на определени дължини на вълните от видимата светлина. Цветът може да бъде причинен също от дисперсия, интерференция на светлината и флуоресценция

цветната зоналност се развива по време на растежа на кристала поради неравномерна концентрация на примеси. Вариациите в цвета (ленти или зони) обикновено следват съществуващите кристални стени

Селективно поглъщане на светлината поради наличието на преходни елементи (хром, кобалт, мед, ванадий, манган, желязо, никел, титан) в идиохроматичните и алохроматичните камъни

компактен има значение, подобно на масивен, и се използва особено когато кристалите не показват признаци на структурни частици (напр. финозърнест жадеит)

виж съставен скъпоценен камък

розови перли: перли, получени от гигантския стромбус – едночерупчесто мекотело, което се среща край бреговете на Флорида, Калифорнийския залив и Мексико. Тези перли обикновено са розови (розово-оранжеви или бели) на цвят и се характеризират с липса на седефено покритие

виж лом

прекристализацията на минералното съдържание на вече съществуващи скали в или близо до контактната зона поради наличието на магми

вид кристално двойникуване, при което отделните индивиди се допират по обща равнина (двойникова равнина). Двете части на такъв кристал са свързани така, че ако едната част се завърти на 180° (половин оборот) около ос (двойникова ос), двете половини биха образували формата на единичния кристал. Контактният двойник съществува в две форми: единичен контактен двойник — при който 2 половини на кристала са в обратен ред, така че ако едната половина се завърти на 180° около равнината на срастване, се получава формата на нормалния кристал; повтарящи се, полисинтетни или ламеларни двойници — вид кристално двойникуване, състоящо се от поредица контактни двойници, често под формата на много тънки пластинки. Те са разположени с противоположна ориентация спрямо непосредствените си съседи (напр. както се срещат при корунда и фелдшпата). Вж. също проникващи двойници

ъгълът на падане, при който светлинен лъч, преминаващ от оптично по-плътна към по-рядка среда, се пречупва на 90° спрямо нормалата (т.е. плъзга се по граничната повърхност на двете среди). Забележка: всяко по-нататъшно увеличаване на този ъгъл на падане би накарало пречупения лъч да се върне обратно в първоначалната среда, където ще се подчинява на законите за отражение (т.е. ще претърпи пълно вътрешно отражение.)

(крипто=скрит). Термин, използван за описание на материал, състоящ се от огромен брой малки кристали, често субмикроскопични, образуващи непрекъсната маса. Субмикроскопичният кристален агрегат може да изглежда аморфен с просто око

кристалът е химически еднородно твърдо тяло с подредена вътрешна атомна структура и външна форма, ограничена от симетрично разположени равнинни (плоски) стени

кристалната форма се състои от всички онези стени, които са сходно разположени спрямо кристалографските оси (напр. пирамида, призма, пинакоид, дома)

кристалните форми (форма плюс повърхностни характеристики), в които минералите обикновено се срещат, се наричат техен кристален хабитус

кристалните включения се разпознават по това, че имат относително ъгловати върхове и относително прави ръбове. Срещат се също неравни ръбове и леко заоблени форми поради реабсорбция на включенията. (Кристалните включения обикновено изпъкват релефно на фона на гостоприемника, когато се наблюдават при осветление на тъмно поле. Те могат да бъдат проверени чрез използване на кръстосани поляризатори.)

кристалната симетрия се отнася до балансирания модел на атомната структура. Това е точното възпроизвеждане (повторна поява) на подобни кристални стени (ръбове, върхове), които показват подреденото вътрешно разположение на веществото.

кристалният материал по дефиниция е твърдо минерално вещество, чиито йони, атоми или молекули са подредени по закономерeн начин. На практика терминът често се използва за описване на вещества, притежаващи правилна структура и насочени свойства, но не непременно външната геометрична форма

това са въображаеми линии с неопределена дължина, минаващи през
идеалния кристал в определени посоки по отношение на симетрията на кристала. Те се пресичат в центъра на кристала в точка, наречена начало. (Те са референтни линии, от които могат да се измерят относителните разстояния и наклони на различните стени.)

култивираните перли са перлени образувания, изцяло или частично предизвикани
от човешка намеса във вътрешността на перлообразуващите мекотели. Това важи за култивираните перли както със, така и без ядро

перла, която се е образувала в тялото на перленото мекотело и има сфероидна форма

дървовидно или мъховидно запълване на пукнатини (където включения от различен материал могат да запълнят пукнатина – обикновено железен оксид).

лишавам от стъклен блясък и полупрозрачност. (В случая със стъкления продукт, наречен мета жад – това става чрез развитието на начална кристализация)

дихроскопът е инструмент, който позволява да се наблюдават плеохроичните ефекти на минералите за скъпоценни камъни – по два цвята или нюанса на цвета едновременно

дифракцията на светлината е специализирана форма на интерференция на светлината, при която бялата светлина се разлага (разделя) на съставните си цветове при преминаване през малък отвор или когато светлинните вълни преминават през граница между вещества с различно пречупване (напр. играта на цветовете, наблюдавана при благородния опал)

дисперсията е разделянето (разлагането) на бялата светлина на спектрални цветове чрез рефракция (пречупване на светлината), докато светлината преминава през две наклонени повърхности. При скъпоценните камъни често се нарича 'огън'

анизотропни - минерали, проявяващи насочени оптични свойства (напр. камъни от тетрагоналната, хексагоналната, тригоналната, ромбичната, моноклинната и триклинната сингония)

термин, използван за целия диапазон от дължини на вълните на лъчистата енергия от най-дългите радиовълни до изключително късите космически вълни

елементите на симетрия са начинът за класификация на седемте кристални системи. Те са средства, които ни позволяват да разграничаваме и описваме различните видове кристални форми. Те включват равнина на симетрия, ос на симетрия и център на симетрия (вижте определенията под отделните термини)

елувиалните находища се състоят от скални отломки (чакъл), които са ерозирали (изветрели) от скалата-майка и остават in situ (на място), без да претърпяват транспортиране от реки

излъчвам или отделям (напр. светлина)

молекулната структура на кварца, която обуславя лявото и дясното спираловидно нарастване на кварца, както и неговата кръгова поляризация. (Забележка: Разположението на малки спомагателни стени, които често се виждат по външната форма, помага за определяне на лявата или дясната ориентация на кристала)

виж изкуствена обработка

постсингенетични (епигенетични) включения. Тези, които са възникнали след образуването на кристала гостоприемник. Те включват различни видове пукнатини и минерални включения, образувани чрез разпадане на твърд разтвор (напр. рутилова коприна в корунд); да не говорим за остатъци от масло/оптикон и др. в скъпоценни камъни със запълнен лом.

виж разпадане на твърд разтвор (ексолucия)

разсмесването на минерали. Някои двойки минерали образуват твърди разтвори при високи температури и стават нестабилни при по-ниски температури. При бавно охлаждане единият минерал може да бъде изтласкан, докато приемащата структура се охлажда и свива, буквално изстисквайки примесите в празни пространства, където те кристализират (напр. рутилови иглички (коприна) в корунд)

екстинкцията (затъмняването) е отсъствието на светлина, връщаща се към окото. Това кара камъка да изглежда тъмен и лишен от блясък

фасетираните скъпоценни камъни имат корона (горната част над рундиста), площадка (централната фасета на короната), рундист (частта на камъка с най-голям периметър или външна граница) и павилион (долната част под рундиста). Всички останали фасети могат да варират по размер, брой или дори наличие в зависимост от използвания стил на шлифоване. Например при стандартните камъни със стъпаловидна шлифовка (шлифовка изумруд) калетата (малка фасета в основата на павилиона) е заменена с килова линия (дълга линия, простираща се по центъра в долната част на павилиона)

виж цепителност по двойникови равнини

равнина от микроскопични кухини, които обикновено изглеждат като множество фини пръчковидни участъци от свързани помежду си канали (обикновено пълни с течност).

наименование, дадено на материал, чиито съставни кристали са игловидни (напр. азбест, нефрит)

те са известни също като заздравяващи пера и се състоят от взаимосвързани мрежи от пълни с течност каналчета и капчици, наподобяващи пръстов отпечатък. Обикновено са резултат от минерални разтвори, които постепенно се просмукват в предварително съществуваща пукнатина във вече формиран кристал и заздравяват цепнатината. Другата ситуация, при която могат да възникнат такива включения, е по време на термична обработка. Пръстовите отпечатъци са често срещани при третирани рубини

финишът се отнася до качеството на фасетиране на скъпоценния камък и се оценява по степента на блясък, правилност и гладкост на всяка фасета

флуоресценцията е излъчването на видима светлина от скъпоценни камъни, които са били изложени на видими или невидими лъчения с по-къса дължина на вълната (по-висока енергия)

лом е неправилно отчупване или счупване в камъка

благороден камък от всякакъв вид, фасетиран и полиран за украшение (перлата е забележително изключение от последното изискване). Един скъпоценен камък по дефиниция е този, който притежава красота, издръжливост и рядкост

терминът стъкло се прилага за вещества, които са създадени чрез топене и бързо охлаждане на минерални субстанции, в резултат на което се образува аморфен материал. Стъклото може да бъде изкуствено (създадено от човека, понякога наричано паста) или по-рядко естествено, напр. обсидиан (вулканично стъкло), тектити (смятани за продукти от разпръскване при удар на метеорити)

гранитът е светла на цвят, едрозърнеста интрузивна магмена скала, съставена предимно от кварц, фелдшпат и слюда

по-светли и по-тъмни ивици в прави линии под ъгли, които следват структурния модел на минерала

характерната форма, в която един минерал се среща най-често. Хабитусът включва не само външната форма, която минералът обикновено приема, но и типичните повърхностни ефекти

виж лом

кристално включване, заобиколено от пукнатина(и) от напрежение. Те могат да изглеждат и като пеперуда с две крила, излизащи от включения кристал (който обикновено е циркон)

твърдостта е способността на минерала да устои на надраскване (абразия). Вижте също скалата на Моос

зараснали пукнатини (пукнатини или цепителности), при които течност е проникнала в разлома и кристалът е сраснал отново. Често части от флуида остават затворени в кухините и каналите, образувайки перести включения или шарки, подобни на пръстови отпечатъци (понякога оцветени от желязо)

нюансът се отнася до името на самия цвят: чистите спектрални усещания за червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, виолетово и техните вариации. Нюансът се отнася също и за усещането за пурпурно (между червено и виолетово), което не се среща в слънчевия спектър

скали, отложени обикновено в последните етапи на магмена консолидация от магма, богата на вода и други летливи вещества. Хидротермалните жили от богати на минерали разтвори се филтрират през празнини и пукнатини в седиментните скали и образуват облицовани с кристали кухини в скалата

когато преходният елемент е основна съставна част в материала на скъпоценния камък, материалът на скъпоценния камък е идиохроматичен (idio=собствен, chroma=цвят)

малка стъклена кювета за съхранение на подходящи течности. Принципът при използването на имерсионна кювета е, че колкото по-близък е показателят на пречупване на течността до този на камъка, толкова по-лесно ще бъде да се погледне във вътрешността на камъка. Почти всяка безцветна течност, дори водата, ще намали повърхностното отражение и ще улесни значително наблюдението на включенията

материал, открит на мястото, където първоначално се е образувал или отложил, се нарича открит in situ (буквално на място)

общ термин за всеки дефект или нередност във вътрешността на скъпоценен камък. Включванията могат да бъдат разделени на три различни вида: твърди – възможни са както кристални (напр. циркон в сапфир), така и некристални (напр. естествено стъкло в перидот). Кухини – те могат да се образуват по време на растежа на приемащия скъпоценен камък (първични включвания) или по-късно (вторични включвания). И двата вида могат да бъдат запълнени с всякаква комбинация от течност, газ и/или твърдо вещество. Тези с две или повече фази се наричат многофазни. Явления на растеж – цветната зоналност и срастването са примери за явления на растеж

инфрачервено означава под червеното и този диапазон на лъчение започва с дължини на вълните, не по-големи от 700nm на червената светлина. Инфрачервеното лъчение е общоизвестно като топлина, тъй като създава усещане за затопляне, когато попадне върху кожата ни

където два лъча, движещи се по един и същ път, но извън фаза (стъпка), взаимно си интерферират, причинявайки или пълно угасване на светлината, или преобладаване на един или повече цветове

това са оптични ефекти, наблюдавани, когато двойнопречупващи минерали се разглеждат през успоредни стени в сходящ сноп поляризирана светлина. Те предоставят полезна информация относно оптичния характер на камъка

вид кристално двойникуване, при което два индивида са сраснали така, че изглеждат сякаш са проникнали един в друг (често образувайки кръстовидни или звездовидни камъни)

иризация или игра на цветовете описва цвета или серията от цветове, получени чрез интерференция или дифракция, когато светлината се отразява от тънки слоеве или от уникалната структура на благородния опал

заместването на един химичен елемент с друг от същата валентност в химичния състав. Това води до големи вариации във физичните свойства на членовете от серията. Валентност: със сходна химична природа и йонен радиус

виж еднопречупващ

естествено образуващи се безядрени сладководни перли, които се формират в мекотело, когато то бъде върнато във водата след изваждане на реколта от безядрени култивирани перли. Те не трябва да се бъркат с морските ситни перли, които обикновено са много по-малки. Сладководните перли `кеши' се наричат така само защото също не са отгледани от изкуствено ядро. Понякога се наричат `перли без семе', за да се разграничат от безядрените. Вижте също перли Бива

японците наричат ситните перли „кеши“ (макове). Асоциацията тук е между малкия размер на маковите семена и много малките естествено образувани перли

полярископ, снабден със силно събирателна леща, която улеснява наблюдението на интерференчни фигури

причинено от полисинтетно срастване. Може да изглежда като щори или прозрачна корда. Възможно е също да изглежда така, сякаш се срещат под ъгъл (напр. при корунд, където посоките се пресичат)

почвен материал (съставен от скални фрагменти и растителност), който произлиза основно от разложен базалт (финозърнеста тъмна вулканична скала, богата на желязо и магнезий, която е силно податлива на химическо изветряне в тропически климат)

общ термин за излъчването на видима „студена“ светлина от вещество при придобиване на излишна енергия под една или друга форма. Петте основни луминесцентни явления са: хемилуминесценция (резултат от химична промяна), триболуминесценция (предизвикана от триене), термолуминесценция (предизвикана от топлина), фотолуминесценция (предизвикана от видими или невидими лъчения с по-висока енергия/по-къса дължина на вълната) и катодолуминесценция (резултат от възбуждане с електронен лъч във вакуумна камера)

блясък е количеството и качеството на светлината, която се отразява от повърхността на камъка. Следните термини се използват за описване на блясъка на скъпоценен камък: метален: силен блясък, характерен за непрозрачните метални минерали. диамантен: висока повърхностна отражателна способност. стъклен: подобен на стъкло блясък, типичен за повечето скъпоценни камъни. смолист: типичен блясък на смолите (меки с нисък R.I). восъчен: почти матова повърхност (понякога наричан мазен). мазен: леко мазен вид, в резултат на разсейването на светлината от микроскопично грапава повърхност. перлен: блясък на перла/седеф. копринен: влакнест блясък като на коприна

съставни култивирани блистер перли, при които първоначалното ядро е отстранено и заменено с по-малко циментирано топче, а към основата му е залепено куполообразно парче седеф, за да покрие зоната без седефен слой

разтопена (течна) скала

ковък означава способен да бъде разтегнат или оформен чрез коване с чук или чрез натиска на валци

изкуствено създаден продукт по дефиниция е такъв, който е синтезиран в лаборатория (синтезирам означава да се съберат или комбинират елементи в едно сложно цяло). Крайният резултат може да бъде синтетичен скъпоценен камък (т.е. такъв, който има естествен аналог) или изкуствен скъпоценен камък (т.е. такъв, който няма естествен аналог)

термин, използван за описание на материал, който притежава определената вътрешна структура на кристал, но не показва външна геометрична форма. Може да е съставен от една (напр. розов кварц) или повече кристални единици (напр. жадеит)

виж блясък

терминът, използван за материал, който е претърпял разпад от кристално в частично аморфно състояние; често се среща при минерали, съдържащи радиоактивни елементи (напр. нисък тип циркон)

метаморфните (буквално с променена форма) скали се образуват от вече съществуващи скали главно под действието на налягане, топлина и/или навлизането на нови химични вещества

един метричен карат = една пета от грама (0.20gr) или 200 милиграма (mg). Метричният карат е единицата за тегло на всички скъпоценни камъни и култивирани перли. Теглото се изразява с точност до втория знак след десетичната запетая, а стотните често се наричат неформално 'точки' (пунктове), т.е. 1 метричен карат = 100 точки

оптичен инструмент, състоящ се от комбинация от лещи, който създава увеличен образ на даден обект. Някои от по-важните приложения на увеличението са: изследване на включенията (естествени срещу синтетични; начин на образуване/кристален растеж); изследване на повърхността (качество на шлифовката (симетрия), полировка (състояние на фасетите, следи от прегряване); откриване на съставни камъни; идентифициране на изкуствени третирания; установяване на уязвимост към повреди (напр. наличие на лом и/или цепителност); откриване на раздвояване на образа (еднолъчепречупване срещу двулъчепречупване, може да покаже и степента на двулъчепречупване)

минералът е естествено срещащо се неорганично вещество с химичен състав и физични свойства, които са постоянни в тесни граници. Структурата му обикновено е кристална

монохроматичната светлина е светлина само с една дължина на вълната. Стандартната жълта монохроматична светлина, използвана за измервания с рефрактометър, се получава от натриева лампа. Тя всъщност се състои от две много близко разположени емисионни линии, чиято средна стойност е 589.3nm

включения, които могат да съдържат течност и газ и/или кристали

секрет, произвеждан от мантията на някои мекотели, който образува иризиращите слоеве както на перлата, така и на седефената повърхност от вътрешната страна на черупката на мекотелото. Седефът се състои от кристален калциев карбонат и органичен материал, наречен конхиолин

мерна единица за по-късите дължини на вълните от електромагнитния спектър (лъчиста енергия). 1 нанометър = 1 милионна част от милиметъра (1/1,000,000 nm), напр. видимата светлина попада между 700nm(червена) и 400nm(виолетова)

термин, използван за стил на шлифоване, избран за максимално запазване на теглото. Тези дълбоко шлифовани камъни с големи павилиони често изискват
прешлифоване за постигане на по-добри пропорции

кухини в скъпоценния камък с кристална форма. Тези кухини са се образували, когато определени зони са нараствали по-бързо от други, формирайки и затваряйки празно пространство, или когато първоначалното кристално включване се е разтворило (негативните кристали често изглеждат по-светли от кристала гостоприемник при осветление на тъмно поле)

негативното включване може да бъде пълно с газ или течност, или да съдържа малко твърдо включване (вижте също негативен кристал)

ако тестваният камък на рефрактометър има R.1 над обхвата на инструмента, няма да се види граница на сянката (освен тази на контактната течност)

минералите и другите материали се наричат некристални или аморфни (буквално, без форма), когато нямат подредена вътрешна атомна структура и геометрично правилен външен вид (напр. минералните вещества опал и стъкло, както и органичните материали)

небялата светлина (т.е. цветната) се описва чрез нейния нюанс (т.е. цвета на преобладаващата дължина на вълната), наситеност (дълбочина или сила на доминиращия цвят) и тон (оттенък – от светъл до тъмен)

в оптиката всички ъгли се измерват от нормалата, въображаема линия, прекарана под прав ъгъл (90°) в точката, където лъчът пада върху повърхността, а не от самата повърхност

посока на единично лъчепречупване в иначе двойно пречупващ кристал се нарича оптична ос

виж оптичната природа

стъклена сфера, прикрепена към къса пръчка, която действа като кондензаторна леща, за да помогне за разграничаване на интерферентните фигури, наблюдавани по оптичната ос в анизотропен материал

оптична природа на минерал: минералите се делят на едноосни, двуосни и изотропни (оптичен характер). Едноосните и двуосните минерали се подразделят допълнително на оптично положителни и оптично отрицателни (оптичен знак)

виж оптичната природа

оптичната плътност е сложно свойство, което се проявява в забавянето на светлината. (виж също рефракция)

органичните продукти са онези материали, произведени от жизнената дейност на живи организми

иризиращият повърхностен блясък на перла с качество на скъпоценен камък и седеф. Причинява се от интерференция на светлината в тънки слоеве (тънките пластинки на седефения слой) и от дифракция от фините ръбове на пластинките

употребата на този термин е ограничена до описването на естествени перли, намерени в соленоводни мекотели от Персийския залив. Въпреки това по-общата търговска практика е всички соленоводни естествени перли да се класифицират като ориенталски

отделността е разчупване, което настъпва по равнина на слабост, а не по равнини, успоредни на кристалните стени или на възможни
кристални стени, както при цепителността (известна е още като лъжлива цепителност)

перленият гран е стандартната единица за тегло на перла, като 1 гран=0,25 карата (1 ct=4 грана)

перлите са естествени образувания, секретирани случайно и без човешка намеса във вътрешността на мекотели. Те са съставени от органично вещество (склеропротеин, наречен конхиолин) и калциев карбонат (обикновено под формата на арагонит), подредени в концентрични слоеве, най-външните от които са предимно седефени

виж блясък

едрозърнеста магмена скала, често съдържаща редки минерали, включително големи кристали от скъпоценни камъни (напр. берил, хризоберил, фелдшпат, кварц, спесартитов гранат)

фосфоресценцията на практика е забавена флуоресценция (т.е. тя е послесветене). Това е продължителното излъчване на видима светлина, след като източникът на възбуждащо лъчение е спрял да действа

фотолуминесценцията е събирателен термин за флуоресценция и фосфоресценция. Това е ефектът, проявяван от определени материали, да излъчват видима светлина при излагане на късовълново лъчение (напр. електромагнитни лъчения във видимата (синя), ултравиолетовата и рентгеновата част на спектъра)

малки частици, срещащи се като включения. Когато са налични в големи количества, те могат да бъдат описани като облак и прозрачността на камъка може да се влоши

разсипните находища се състоят от повърхностни концентрации на ценни минерали с висока относителна плътност (и издръжливост), които са се образували чрез изветряне на материнската скала и в повечето случаи впоследствие са били пренесени от речно течение или вълнение

един от елементите на симетрия; равнината на симетрия е въображаема равнина, която разделя дадено тяло на две части така, че всяка част е отразеното (огледално) изображение на другата част (т.е. всяка част е точният обратен еквивалент на другата)

общ термин за редица органични изкуствено създадени вещества (обикновено полимер на основата на смола), които могат да бъдат екструдирани или формовани чрез топлина и/или налягане

терминът игра на цветовете описва поредицата от цветове, които се наблюдават, когато светлината се отразява от тънки слоеве или от специфичната решетъчна структура на благородния опал. Тя се получава чрез дифракция (разлагането на бялата светлина на съставните ѝ цветове при преминаването ѝ през малък отвор), която е специализирана форма на интерференция на светлината

плеохроизъм (буквално, многоцветен) е общият термин, използван за описване на различните цветове в различни посоки, които могат да се видят в определени цветни камъни, разделящи светлината (т.е. двойнопречупващи) поради вътрешната си кристална структура. Той включва дихроизъм (двуцветен) и трихроизъм (трицветен)

полярископът е уред, състоящ се от два елемента за получаване на плоско поляризирана светлина, разположени с въртяща се масичка между тях. Устройството проверява само дали материалът е с единично или двойно лъчепречупване

еднопречупващ — материалът остава тъмен по време на завъртане на 360°. Ако материалът е под вътрешно напрежение, той може да покаже аномално (фалшиво) двойно лъчепречупване (A.D.R), обикновено под формата на вълнообразни ивици или неправилни петна. Двойнопречупващ — камъни, изрязани от единичен кристал, имат четири позиции на светло и четири позиции на тъмно. Кристалните агрегати или силно включеният двойнопречупващ материал могат да изглеждат напълно светли по време на завъртане на 360°. Интерференчна фигура — в случай на двойнопречупващ материал, ако условията са подходящи и се забележи интерференчна фигура, е възможно също така да се определи дали камъкът е едноосен или двуосен. (оптичен знак — след като бъде открита интерференчната фигура, е възможно да се определи дали камъкът е положителен или отрицателен с помощта на
допълнителни пластини, доставени специално за тази цел)

минералите, които са агрегати от малки кристали, се наричат поликристални. Тези малки кристали могат да бъдат различени при увеличение, а понякога и с просто око (напр. почти всеки жадеит)

виж ламеларни срастъци

млечнобял материал без игра на цветовете, съставен от силициеви сфери с различна големина, което води до разсейване, а не до дифракция на светлината

предварително съществуващи (протогенетични) включения: тези, които са присъствали преди кристалът гостоприемник да започне да се образува и са били погълнати 'готови' в него (напр. твърди частици и малки кристали). Те обикновено са неравномерно разпръснати навсякъде и рядко са свързани със структурата на кристала гостоприемник

псевдоморфоза (лъжлива форма) е минерал, който приема формата на друг минерал (или органично вещество) вследствие на топлина и/или налягане или химичен процес, напр. тигрово око (заместване на крокидолит, азбестов минерал, с кварц); дървесен ахат (заместване на дървесина с кварц)

отражението е връщането от повърхност (вътрешна или външна) на част от светлината, която пада върху тази повърхност. Вижте също Законите на Снелиус

пречупването е промяната в посоката на разпространение на светлината при преминаването ѝ от една среда в друга с различна оптична плътност (освен когато пада върху граничната повърхност между двете среди под ъгъл от 90°). Когато светлината преминава от по-рядка към по-плътна среда (напр. от въздух в камък), тя се отклонява към перпендикуляра; обратно, когато преминава от по-плътна към по-рядка среда, тя се отклонява в посока от перпендикуляра. Оптичната плътност е сложно свойство, което се проявява в забавянето на скоростта на светлината. Вижте също Законите на Снелиус

показателят на пречупване е просто съотношение, сравняващо скоростта на светлината във въздуха със скоростта на светлината в дадена среда. Стандартът, използван за измерване на показателя на пречупване, е въздухът (по-точно вакуумът); така показателят на пречупване на въздуха се приема за 1,00

прекристализацията на минералното съдържание на вече съществуващи скали при повишени температури (700°-2000°C) и под налягане

Виж относителна плътност (S.G)

остатъчните дължини на вълните са онези дължини на вълните, които не се поглъщат от материала и се комбинират, за да ни дадат възприемания цвят на обекта

Виж блясък

скалата се състои от минерални частици, които са израснали или са се циментирали заедно чрез химични процеси, или са били свързани чрез топлина или налягане

отнася се за качеството или интензитета на цвета, наблюдаван в проблясъците на брилянтност при прозрачни фасетирани камъни

Виж отблясък

блясък; излъчване на кратки, ярки проблясъци светлина

ковкост (режещ се) се отнася до способността на материала да бъде рязан с нож с гладък срез

образувани чрез натрупване на материал (седименти), който произхожда от физичното и химичното разрушаване на предварително съществуващи скали на земната повърхност

много малки перли (по-малки от половин гран / прибл. 2mm), които се образуват естествено в меката тъкан на мекотелото в резултат на проникването на песъчинки, свободно плаващи яйца, паразити или други чужди тела. Бисерните перли обикновено са с неправилна форма и плоски, но когато се открият редки кръгли екземпляри, те се отделят за използване в бижута. Вижте също перли Кеши

селективното поглъщане на светлина е потискането или поглъщането на определени дължини на вълните от светлината, преминаваща през обект или отразена от неговата повърхност. Цветът на материала се дължи на оставащите (остатъчни) дължини на вълните, които достигат до окото

отблясъкът е блещукащ или дифузен (разсеян) ефект на отражение, причинен от светлина, отразена от включения или структурни характеристики в камъка. Терминът включва шатоянтност, астеризъм, адуларесценция, авантюресценция, опалесценция, иризация (лабрадоресценция и игра на цветовете при опал)

поредица от фини успоредни иглички (често рутил)

наричани още изотропни. Минерали, които проявяват едни и същи оптични свойства във всички посоки (напр. камъни от кубичната сингония и аморфни материали)

когато светлинен лъч преминава от една среда в друга, съществува определено съотношение между синуса на ъгъла на падане и синуса на ъгъла на пречупване. Падащият лъч, пречупеният лъч и нормалата (в точката на падане) лежат в една и съща равнина. Постоянното съотношение между ъгъла на падане и на пречупване на всеки две среди в оптичен контакт е наречено от Снелиус показател на пречупване (R.I)

гигантски култивирани перли, отглеждани в перлени миди със сребрист ръб, с диаметър 12 или дори 16 mm. Тези големи бели перли получават името „Южно море“, тъй като първоначално са произвеждани от японците в Микронезия и Индонезия. Днес тези перли по-често се произвеждат в Австралия и Бирма, като Индонезия, Филипините, Папуа Нова Гвинея и Тайланд са по-малко важни източници. До момента няма успешно изкуствено събиране на личинки на перлените миди със сребрист ръб, което означава, че предлагането на миди майки е ограничено и цените са съответно високи

специфичното тегло (S.G) или относителната плътност на даден материал е съотношението между теглото на дадено вещество и теглото на равен обем чиста вода при 4°C (максималната плътност на водата) и при стандартно атмосферно налягане. S.G е свързано с химичния състав на материала, както и с междуатомните връзки (всъщност то се влияе не само от атомното тегло на различните съставни елементи, но и от начина, по който атомите са разположени заедно)

инструмент, който разделя светлинния лъч на съставните му дължини на вълните или спектрални цветове с помощта на призма или дифракционна решетка. Спектроскопът позволява да се види кои конкретни участъци (линии или ивици) или зони (широка абсорбция) на бялата светлина се поглъщат от даден скъпоценен камък чрез диспергиране или разпръскване на остатъчните дължини на вълните, преминали през или отразени от изследвания камък (не всички камъни показват спектър и не всички наблюдавани спектри са диагностични, но абсорбционните ивици могат да показват оцветяващия агент или наличието на определени елементи)

виж лом

симетрията се отнася до правилността или баланса на формата на скъпоценния камък както при поглед отгоре, така и в профил

съвременни включения, състоящи се от вещества, които са присъствали по същото време като кристала гостоприемник (напр. твърди минерали; течности в кухини и зарастващи пукнатини; зонални ивици; течни включения; следи от растеж като цветна зоналност и образуване на двойници). Често има подредено срастване между сингенетичните включения и кристала гостоприемник, така че двете могат да имат структурна връзка, управлявана от кристалографските закони

синтетичният продукт има същия химичен състав, атомна структура и физични свойства като естествения си аналог (напр. синтетичен изумруд, синтетичен корунд и др.)

жилавостта е устойчивостта на скъпоценния камък на счупване или напукване. Тя е свързана със способността на минерала да поема удари без нарушаване на вътрешната му структура. Термините, срещани в тази връзка, включват крехък, режещ се, ковък, гъвкав и еластичен

наблюдавани под отразена светлина, тези тънки филми имат иризиращ вид, типичен за тънък слой масло върху вода или многоцветната повърхност на сапунен мехур

кухина, пълна с течност, съдържаща мехурче и кристал

тонът се отнася до възприеманата относителна светлота или тъмнина (независимо дали на даден цветови оттенък или в скалата от бяло до черно)

пълно вътрешно отражение настъпва, когато светлинен лъч, преминаващ от по-плътна към по-рядка среда под ъгъл, по-голям от критичния ъгъл, се връща обратно в по-плътната среда, където се подчинява на законите на отражението

виж жилавост

наименование, прилагано за определени метални елементи, които поради своята атомна структура предизвикват избирателно поглъщане на светлината при идиохроматичните и алохроматичните камъни. Това са хром, кобалт, мед, ванадий, манган, желязо, никел и титан

преминавам (напр. светлина) от една среда в друга; изпращам (напр. сигнал) или предавам нататък (напр. от един човек на друг)

свободата, с която светлината преминава или се пропуска през камък. Различните степени на прозрачност са дадени като: прозрачен (TP) — прозрачният обект отразява и поглъща малко количество от светлината, която пада върху него, но позволява на по-голямата част да премине. Обект, гледан през камъка, изглежда ясен и отчетлив. Полупрозрачен (S-TP) — значително количество светлина се пропуска през камъка, но само контурът на обект от другата страна на камъка не може да бъде различен. Слабо просвеждащ (S-TL) — само много малко количество светлина може да премине през скъпоценния камък в тънките му краища. Непрозрачен (0) — цялата светлина, която пада върху непрозрачен обект, се отразява или поглъща. Никаква светлина не преминава през материала, дори в тънките краища.

ефект на топлинна вълна или завихряне — ивици и вихри от цвят

двойниковият кристал е кристал, който се състои от две половини на един и същ кристал или от два или повече кристала от един и същи вид, които имат пряка кристалографска връзка помежду си и са сраснали по симетричен начин (вж. контактни двойници и проникващи двойници)

кухина, пълна с течност, съдържаща мехурче или кристал

ултравиолетово означава отвъд виолетовото. Този диапазон на лъчение започва с дължини на вълните, които са по-къси от 400nm на виолетовата светлина

в хексагоналната, тригоналната и тетрагоналната кристална система има една оптична ос (посока на единично пречупване): минералите, принадлежащи към тези системи, са известни като едноосни (при едноосните камъни оптичната ос е успоредна на главната вертикална ос 'c')

елементарната клетка на кристалната структура, която е най-малката част от кристала, все още притежаваща характерните му свойства, се нарича елементарна клетка. Начинът, по който елементарните клетки са подредени от природата, определя външния вид на кристала

виж пересто включване

видимата светлина е форма на лъчиста енергия, която поражда усещането за зрение. Всяка дължина на вълната на електромагнитното излъчване, която е приблизително между 400nm и 700nm, е видима за човешкото око като светлина

виж блясък

дължината на вълната се определя като разстоянието между два последователни гребена на тази вълна

виж блясък

бялата светлина (смесена светлина) е съставена от приблизително равна смес от всички цветове или дължини на вълните, които изграждат видимия спектър (червено, оранжево, жълто, зелено, синьо и виолетово). Цветът на светлината варира в зависимост от дължината на вълната. Червените вълни имат най-голяма дължина на вълната (700+nm) и тя намалява през спектъра до виолетовите дължини на вълните, които са най-къси (400nm — около 1/4 от дължината на червените лъчи)

прозрачна зона с ниска интензивност на цвета, причинена от изтичане на светлина, което позволява да се вижда фонът зад камъка (ефект на прозиране)

виж включване с ореол (хало)

виж цветни ивици